МЕТОДИ, ФАКТОРИ И ИЗБОР НА ПРЕПАРАТ ПРИ ПОЧИСТВАНЕТО

Начин на работа:

След като всички електрически / чувствителни части на съоръжението бъдат добре покрити, пяната се нанася в малко и равномерно количество по цялата повърхност.

За да се постигне ефективно действие, пяната трябва да остане върху повърхността между 20 и 30 минути. В никакъв случай твърде дълго (например час и повече), тъй като в такъв случай възниква опасност от изсъхването и.

Ръчно почистване:

Ръчното почистване е най-простият, директен метод на почистване. Извършва се с помощта на неутрални и/или алкални/киселинни средства. При него за постигане на ефективен резултат обаче е необходимо полагането на известно усилие (например търкане, избърсване, изчеткване).

CIP – почистване (почистване на място) (Cleaning in Place)

CIP – почистването е автоматично контролиран, напълно затворен метод на почистване, който се използва главно при уреди и тръби . Този метод е особено подходящ за почистване на тръбопроводи, големи резервоари и смесители, както и топлообменници. Обикновено те са трудно достъпни и по тази причина трудни за почистване. Тъй като в такива случаи частично се работи с много агресивни продукти (алкални и киселинни), трябва да се внимава особено, системата да бъде напълно затворена и да няма неуплътнени зони или дефектни вентили в нея. Само по този начин наистина може да бъде избегнато евентуално изтичане на почистващ разтвор. Продуктите, които се използват в съоръженията за CIP – почистване, трябва да бъдат непенливи или слабопенливи. Пяната затруднява създаването на добра турболентност, която пък е изключително важна за вътрешното почистване на тръбопроводите.

Турбулентен поток Ламинарен поток

Почистване чрез преваряване (Boil Out Cleaning)

Фактори за почистването
Време: Почистващите средства се нуждаят от време, за да могат да подействат. Пенещите се продукти се нуждаят например между 20 и 30 минути. За изваряването на един резервоар са необходими от 30 минути до 2 или 3 часа.

Температура: Правило е, че колкото по-висока е температурата на почистващия разтвор, толкова е по-бърз процеса на почистване. Разтворите на продукти съдържащи хлор не бива да се нагряват над 50°С. налепи с белтъчен произход могат да се втвърдят при температури над 60°С и да останат в съоръжението. Много горещите маркучи за вода и пара представляват голям риск за безопасността на работата.

Концентрация: Най-добрият резултат от работата се постига, когато нашите продукти се прилагат в препоръчаната концентрация. По-малка концентрация би довела до лошо почистване и следователно до загуба на време, при по-висока концентрация могат да настъпят проблеми с изплакването или предизвикване на корозия.

Б.ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Дезинфекционни средства

Дезинфекционните средства се използват за унищожаване на бактерии и могат да бъдат прилагани само върху почистени или изглеждащи чисти повърхности.
Ако дезинфекционното средство бъде нанесено върху мръсна или не добре почистена повърхност, процесът на унищожаване на бактериите се затруднява, т.е. средството не достига всички бактерии. При ново производство повърхностите са все още заразени и се стига до пренос върху произвеждания продукт. В най-лошия случай това може да доведе до хранителни отравяния на крайни потребители.

Патогенни бактерии (патогенен означава болестотворен):
Консумацията на хранителните продукти, заразени с такива бактерии, води до заболявания, аборти, а в отделни случаи и смърт. Някои по-известни форми на тези бактерии са: Listeria Salmonella, E.Koli 0157H.

Бактерии, водещи до разваляне:
Хранителните продукти и напитките изглеждат неапетитно имат слизест вид, започват да миришат неприятно.

Бактериите имат нужда от определени условия, за да могат да се развиват. Като основа за своя живот те имат нужда от вода, време и подходяща за тях температура. Тази основа се разрушава, чрез правилно почистване и дезинфекциране.

При идеални условия една бактерия се дели на всеки 20 мин.

След 7 часа от една единствена бактерия може да възникне колония от 21 милиона.

Под почистване се разбира основното отстраняване на нежелателни субстанции от повърхности или почистването е процес, при който се отстраняват замърсявания( неорганични, органични, микроорганизми/ от даден обект/повърхност. Замърсяванията от всякакъв вид представляват хигиенен риск, тъй като в тях преживяват микроорганизми. Някои дори могат да се размножават.

Най-често в медицинската практика замърсяванията са субстанции от пациенти: кръв, секрети, екскрети, остатъци от тъкани, мъртви микроорганизми и субстанции от лечебни средства: лекарства, мехлеми, гелове, рентгенови контрастни вещества, влакна и др.Целта на основното почистване е да отстрани част от микроорганизмите, като по този начин намали биотовара върху обработените обекти- предпоставка за качествено извършване на следващите процедури/дезинфекция и стерилизация/. Почистването осигурява видимо отстраняване на замърсяванията и нецелево редуциране на микроорганизмите.

Под почистване се разбира основното отстраняване на
- качествено-без спектър на микроорганизмите
- количествено-не е сигурно

Тази задача е изключително многообразна. Затова за оптималното й изпълнение се изисква специална информация.Почистването осигурява добра видимост и възпрепятства разпространяването на микроорганизмте чрез замърсяванията и въздуха/аерогенно/ ,ако са засъхнали.Трябва да се обърне внимание, че една сигурна дезинфекция може да бъде постигната само при провеждане на предварително почистване. Освен това трябва да се обърне внимание на това, че кривата на унищожаване на микробите върви толкова по-бързо към нулата, колкото по-малък е началния брой на микробите.

Отстраняването на замърсяванията може да се осъществи
Механично или чрез физикохимична реакция/ разтваряне,емулгиране
диспергиране/ и др.

ПОЧИСТВАНЕТО КАТО ЗАДАЧА

За да се изберат правилните методи и начини на почистване и подходящите средства трябва да има достатъчно информация.

А. Остатъци за отстраняване-какви остатъци,степен на втвърдяване, състав, изсушаване?
Б. Какъв вид е повърхността от която трябва да се отстранят остатъците-пластмаса, стомана, гладка,грапава и др.

ПОЧИСТВАЩИ СРЕДСТВА

ИЗИСКВАНИЯ

- да притежават много добра способност за разтваряне на протеини, мазнини и др.
- да са щадящи към високолегирана стомана,други метали,оптика,каучук, латекс и пластмаса
- да са приложими при мека и твърда вода, тоест да не образуват утайки
- да се отмиват добре
- да не са токсични
- разтворите им да са стабилни
- да имат в състава си антикорозивни съставки

Качеството на водата има голямо значение в процеса на почистване.
Основно значение има вида и типа на почистващия препарат, както и неговата концентрация. Важно е да се познава възможността за ускорение на химичните процеси на разтваряне,разпадане и набъбване чрез повишаване на температурата, както и забавящите почистването процеси на коагулация/пресичане на остатъци от белтъци/ при незабавното прилагане на високи температури.

Чисто химичните суровини като например сода каустик,сода или тензид не могат да отговорят на комплексните изисквания. При разработването на готови препарати всичко зависи от ноу-хау и опита.

Видове по pH

- алкални рН по-голямо от 10.5 с/без активен хлор или активен кислород
- неутрални 7-8
- киселинни по-малко от 6/фосфорна киселина или органични киселини като лимонена

Алкалните почистващи препарати почистват особено интензивно.Съставките им са:
- алкални соли като сода,фосфати,метасиликати/активен хлор, прекисни съединения/
- комплексно свързващи вещества за твърдостта на водата
/срещу отлагане на котлен камък/
-емулгатори
/за емулгиране на мази, масла, мазнини/

Неутралните почистващи средства щадят материала във висока степен. Съставките им са:
-тензиди/ПАВ/ синтетичен сапун
-комплексно свързващи вещества за твърдостта на водата
-без/ с протеолитични ензими

КИСЕЛИННИ ПОЧИСТВАЩИ СРЕДСТВА

Разтварят неорганичните замърсявания-калциев окис.
Комбинирани средства за почистване и дезинфекция.

Физико-химични процеси при почистването

1.Набъбване и разпадане чрез алкали и окислители
Засъхналата кръв/сухо почистване/ и когулиралата кръв/мокро почистване чрез алдехидни и катионоактивни дезинфекционни средства/ както и лигавица, храчки, протеина, набъбват и се разпадат най-добре от алкални препарати за почистване.
Рн стойностите трябва да са над 10.5.
Като алкални компоненти за почистване се използват сода,метални силикати , фосфати и амини.
Окислителното въздействие се постига чрез разпадане на активен хлор и активен кислород.
2.Разтваряне с препарати за почистване на киселинна база
Някои остатъци се разтварят само в киселинни разтвори за почистване.Към тях спадат варовитите натрупвания, които се получават от сапуни и твърда вода, пясъци от урината, варовик и ръжда.В такива киселинни препарати се поставят предимно органични киселини като лимонената киселина или неорганични- като фосфорната киселина.Комбинация с тензиди е възможна.
3.Емулгиране, осапуняване и диспергиране

Образуването на емулсии е от голямо значение при процесите на почистване. Течните мазнини могат лесно да преминат в емулсия.Тук важна роля играят тензидите, които имат висока емулгираща /отделяне на масти/ способност и алкална почистваща компонента. При висока алкалност в алкалните разтвори настъпва осапуняване на маслата и мазнините. Воднонеразтворимите и неемулгиращи субстанции могат да бъдат отстранени чрез дисперсия.
4.Омрежване и отстраняване от повърхността
За постигане на контакт между почистващите вещества и нечистотиите спомагат специални омрежващи вещества, наречени тензиди/препарати за почистване/тъй като те предизвикват омрежване/диспергиране/отделяне на твърди вещества/ и на водонеразтворимите /хидрофобни/ остатъци.Трябва да се създадат хидрофилни отношения.Едновременно с това трябва да се обърне внимание, че всички пенещи се тензиди, които отчасти са отлични емулгатори-като например домакинските препарати, са забранени като почистващи средства за машини.Съдържащите се в пяната въздушни мехурчета пречат на термичната дезинфекция,тъй като въздухът провежда топлината по-лошо от водата.Пяната представлява значителен хигиенен риск.Следи от тензиди пречат за на дезинфекцията и стерилизацията/въздушни балончета/.
5.Способност за задържане на нечистотии
Добрата способност за задържане на нечистотии зависи от качеството на почистващия препарат и от правилното дозиране.Едно охлаждане преди изпускането му може да доведе до отлагания.
6.Способност за образуване на комплекси
Втвърдителите на водата образуват при температури над 60 гр или в алкални разтвори неразтворими съединения,които водят до варовити отлагания.За да се избегне тази реакция и образуването на неразтвориме седименти към алкалните препарати за почистване се прибавят вещества образуващи комплекси./полимерни фосфати/ или фосфато заместващи вещества.
Отлаганията от всякакъв вид представлява хигиенен риск,защото в тези слоеве преживяват микроорганизми, които дори могат да се размножават.

ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Дефиниция-процес, който редуцира броят на патогенните микроорганизми/бактерии,микобактерии,фунги,вируси/ върху различни обекти на външната среда, кожа и лигавици до безопасно за здравето ниво.Дезинфекцията не въздейства задължително и на бактериалните спори.
Да дезинфекцираме означава да приведем обекта в такова състояние,че да не може повече да инфектира.При дезинфекцията се унищожават /необратимо инактивират/ болестотворните микроорганизми с цел прекъсване веригата на инфекция.С дезинфекцията се постига целево обеззаразяване-намаляване броя на патогенните микроорганизми с логаритмичен коефициент на редукция 3-6.
Различаваме три степени на дезинфекция, а степента се определя от класификацията на обектите.
Критични обекти са тези, които проникват в стерилни тъкани,телесни кухини и кръвоносна система-хирургични инструменти,васкуларни катетри,част от ендоскопска апаратура.
Полукритични обекти-влизат в контакг с интактни лигавици или неинтактна кожа-дихателна апаратура,гастроинтестинални ендоскопи, бронхоскопи, вагинални инструменти.
Некритични обекти контактуват с интактна кожа и обекти от външната среда, които не са в пряк досег с пациента.
Високостепенна дезинфекция е процес, който унищожава вегетативните форми на бактериите, включително туберкулозната, фунги, вируси и някои спори.
Средностепенна дезинфекция е процес, който
Унищожава вегетативните форми на бактериите, включително микобактериите, фунги, вируси, но не въздейства върху бактериалните спори.
Нискостепенна дезинфекция не оказва влияние върху микобактериите.
МЕТОДИ НА ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Физичен метод

- топлина влажна топлина/изваряване,гореща вода,водна пара/
Суха топлина/сух горещ въздух/
Лъчение ултравиолетови лъчи
Изваряване е прост надежден метод-100гр за 5 мин.
Гореща вода/85-90/ автоматично в миялни машини предимно за прибори за хранене, лабораторна стъклария, подлоги.
Водна пара/камерна дезинфекция/ режим 105-112 гр при налягане -0.5атм 40мин. –халати, одеала, матраци.
Ултравиолетовите лъчи приложението им е дискусионно.
Химичен метод
Антисептици-препарати за унищожаване /инактивиране, отстраняване или потискане на растежа на микроорганизми върху повърхности от тялото/.Антисептиците притежават известна избирателност в своето действие за разлика от дезинфектантите, които са лишени от такава избирателност.
Дезинфектанти-препарати за унищожаване/рудуциране на микроорганизми върху обекти от външната среда с епидемиологично значение/.
Състав на химичните средства за дезинфекция:
-активно –действащи вещества-унищожаване на микроорганизми
-стабилизатори-рн стойност
-инхибитори на корозията
-комплексообразуватели-свързват солите на калция и магнезия
-уплътнители-вискозност
-парфюми-неутрализиране на мириса
-оцветители-разпознаване на препарата
-вода-разреждане
-Пав/тензиди-подпомагат дез.действие

Групи химични препарати по активно-действащо вещество

Халогени
Хлорсъдържащи
-свободен хлор,хлорен диоксид,хипохлориста киселина
Хлорамини,хлорна вар
Елементарния хлор в сухо състояние е инертен газ, но в присъствие на вода образува хипохлориста киселина, действаща бактерицидно-денатурира белтъците,подтиска ензимите на глюкозния метаболизъм.
Има широк спектър на действие-бактерицидно, туберкулоцидно,фунгицидно, вирусоцидно, спороцидно. Бързо действа.
Недостатъци- корозивен за металите,органичните материи го инактивират, дразни кожа и лигавици,намалява действието си от светлината,разтворите са нестабилни с кратък срок на действие.
Използва се предимно за дезинфекция на повърхности, бельо,съдове за храна,отпадъци,вода.
Йодсъдържащи-комплексни съединение на йода с детергенти и алкохол.Имат широк спектър на действие.Предимно кожни антисептици.
Недостатъци-цапат,корозивни за металите,инактивират се от органични материи.
Фенолни производни-фенолът е един от първите антисептици, използвани в хирургичната практика/Листер 1865/.Имат широк спектър на действие, но слабо спороцидно.Нарушават клетъчната стена и влизат в реакция с протеините на цитоплазмата.Характеризират се с добра проникваща способност. Не увреждат текстил, метали и пластмаса.
Използват се за обаззаразяване на инструментариум, текстил,лабораторна стъклария, асептично миене на ръце/триклозан/.
Могат да се абсорбират от кожа и гума.Повърхностите стават лепкави.
Алдехиди
Формоалдехидът дължи бактерицидното си действие на лесно окисляващата се алдехидна група.Той взаимодейства с аминогрупите на белтъците и нарушава тяхната структура и функция на микробната клетка.Във воден разтвор полимеризира, затова разтворите му се стабилизират с метилов алкохол.Свързвайки се с белтъците формоалдехидът образува плътни албуминати, които възпрепятстват проникването му в дълбочина.Не се инактивират от органични материи, нямат корозивни свойства.Могат да причинят алергии.
Глутаралдехид,глиоксал
Широк спектър на действие.Приложение-обеззаразяване на медицинска апаратура,инструменти, термолабилни материали ,помещения.
Таблетките нямат сигурно действие срещу микроорганизмите.С тях се работи в затворени съдове.
Алкохоли
Използват се етанол, n-пропанол, изо-пропанол.
Денатурират протеините, разрушават обвивката на вирусите/разтваряне на липидите/.
Широк спектър на действие без спороцидно.
Разтварят мазнини и имат почистващо действие.Кожни антисептици осигуряват бърза редукция на микрофлората върху кожата и дезинфекция на малки повърхности.
Лесно запалими са.
Четвъртични амониеви съединения-повърхностно активни вещества, това са синтетични алифатни съединения,характеризиращи се с голяма повърхностна активност, емулгиращи, антимикробни свойства. Притежават хидрофилни и хидрофобни групи.
Анионни тензиди- сапуни без антимикробно действие
Катионни тензиди- положителен заряд.
ЧАС—бензалкониев хлорид-хидрофилна група.
Намаляват напрежението на граничните повърхности, имат силни бактериостатични и слаби бактерицидни свойства.Нарушават клетъчната стена.Инактивират се от органични материи.Кожни антисептици, дезинфекция на повърхности и инструменти.
Окислители-средства които дължат антимикробното си действие на отделящият се в насцентно състояние кислород.Оказват общоклетъчно действие, нарушавайки окислително-редукционните процеси. Неорганичните киселини имат антисептично действие свързано с тяхната дисоциация и освобождаване на водородни катиони.Не проникват в дълбочина.Имат широк спектър на действие и спороцидно в ниски конценрации и кратки експозиции.Подходящи за обеззаразяване на повърхности и медицински инструментариум.
Основи-в ниски концентрации основите упражняват бактерицидно действие, а във високи –каустично.Те разтварят тъканните протеини,осапунват мазнините, отнемат вода от тъканиге.Силните основи/натриев хидроокис/ се използват за дезинфекция на екскрети. Приложение практично има калциевия хидроокис /гасената вар/.
Бигуаниди-притежават добър бактерициден ефект,не унищожават спори.Добри кожни антисептици.Много добра антимикробна комбинация представляват хлорхексидиновите препарати на алкохолна основа.Те съчетават бързия ефект на алкохола и остатъчното действие на хлорхексидина.
Комбинирани-Отразяват съмременната тенденция за съчетаване на няколко субстанции,всяка една от която потенцирайки действието на другата обуславя тяхното ефективно широкоспектърно действие при ниски концентрации и кратки експозиции.Дезинфекционните препарати се съхраняват при температура 10-15 градуса и подходяща складова база.

Добрите производствени практики (ДПП; англ.: Good Manifacturing Practices - СМРs) представляват сбор от принципи, правила, критерии, мерки и инструкции, прилагани при производството, опаковането и съхранението на храни, използвани от човека. Те се разработват в съответствие със Закона за храните и Закона за националната стандартизация.

Правилата за добри производствени практики дават общите насоки относно изискванията, на които трябва да отговарят производителите на храни в Република България от занаятчийските, малките и средни предприятия.

ДПП се прилагат независимо от формата на собственост (ЕТ, ООД, АД, ЕООД и т.н.) и мащабите на фирмата, от броя на заетите и обема и асортимента на производство.
Всяка фирма производител конкретизира за своето производство правилата за добри производствени практики. Тя разработва съответната документация за приложение на ДПП.

Неразделна част от добрите производствени практики са добрите хигиенни практики. ДПП включват изискванията, които са основа за внедряване на системата за анализ и контрол на критичните точки.

Отговорност на ръководството на фирмата-производител и на служителите от всички нива на фирмата, както и на нейните доставчици и дистрибутори е да произвежда храни по начин, който да осигурява тяхната безопасност за здравето на потребителя и да съответстват на употребата, за която са предназначени. Хранителният продукт не трябва да представлява риск за консуматора, произтичащ от недостатъчни безопасност и качество.

Прилагането на добрите производствени практики гарантира спазването на принципите и изискванията на Закона за храните за производството на безопасни храни. Установяването на съответствието на производството с правилата за ДПП се извършва чрез проверка на място, от комисия утвърдена от собственика и съставена от работещи във фирмата или от външни лица или от контролните органи.

Ръководителят на фирмата осигурява условията, които гарантират всички производствени операции да се извършват в съответствие с ДПП.

Собственикът на фирмата е длъжен да осигури, отговаря и контролира:
* поддържането на сградния фонд и технологичното обзавеждане;
* поддържането на всички инсталации и оборудване в техническа изправност;
* цялостно поддържане на хигиенното състояние на обекта и прилежащите към него територии;
* входящият контрол на суровините и материалите;
* производството и предлагането на безопасни и качествени храни;
* спазването на хигиенните изисквания и правилата за добрата производствена практика;
* да утвърди съответните технически спецификации или фирмени стандарти, заповеди и писмени инструкции, процедури и други документи,които да осигурят приложението на изискванията на ДПП;
* изходящият контрол на готовата продукция;
* спазването на определения срок на трайност на предлаганите изделия;
* блокирането и изтеглянето от продажба на изделията, показали отклонение от изискванията за безопасност и качество;
* работно облекло за персонала;
* необходимите количества почистващи, миещи, перилни и дезинфекционни средства;
* ефективна защита на всички помещения от гризачи, насекоми и други вредители и провеждане на съответните мероприятия;
* обучение на персонала по въпросите на ДПП и личната хигиена.

Собственикът на фирмата определя задълженията и отговорностите на персонала във фирмата и утвърждава организационна схема за взаимоотношенията им. Не трябва да има припокриване на отговорности от персонала по отношение на прилагането на ДПП.

Собственикът на фирмата утвърждава система за документиране на основата на технологична документация, общи и специфични процедури и инструкции, дневници и методики, която следва да покрива всички производствени операции и зони на производство.

Всички промени при производството на изделията, трябва да бъдат предварително съгласувани и утвърдени от ръководителя на фирмата.

Собственикът на фирмата контролира прилагането и спазването на ДПП и предлага необходимите коригиращи мерки. Протоколите от самоинспектирането и последвалите коригиращи действия са на разположение на органите за контрол върху хранителните продукти.

ISO 22000:2005 "Системи за управление на безопасността на храните - изисквания към организациите от хранителната верига"

Област на приложение:

ISO 22000 определя изискванията към системата за управление на безопасността на храните в хранителната верига, където организацията трябва да демонстрира своята способност да контролира хранителните опасности, за да осигури, че храните са безопасни по време на потребление.

Той е приложим за всички организации, независимо от големината им, които са включени в който и да е аспект на хранителната верига и които желаят да приложат системи, гарантиращи безопасност на хранителните продукти.

Директно включени организации (без посочените примери да са изчерпателни), са:

• производители на фуражи;
• селскостопански производители;
• фермери;
• производители на инградиенти;
• производители на хранителни продукти;
• търговци на дребно;
• заведения за хранене;
• кетъринг оператори;
• организации доставящи услуги като почистване, транспорт, съхранение и дистрибуция.

Индиректно включени в хранителната верига са:

• производители на оборудване;
• почистващи препарати;
• опаковки и други материали, попадащи в контакт с храните.


ISO 22000 определя изискванията, които да позволят на организацията да:

• планира, проектира, прилага, експлоатира, поддържа и актуализира система за управление на безопасността на храните с намерението да доставя крайни продукти, които според тяхната предвидена употреба, ще са безопасни за клиента;

• демонстрира спазване на приложимите нормативни изисквания по отношение на безопасността на храните;

• оценява и преценява изискванията на клиентите и демонстрира съответствия с онези предварително съгласувани с клиентите изисквания, които са свързани с безопасността на храните, за да повиши удовлетвореността на клиентите;

• ефективно да комуникира въпросите, свързани с хранителната безопасност със своите доставчици, клиенти и другите заинтересовани страни по хранителната верига;

• гарантира, че спазва декларираната политика по безопасността на храните;

• демонстрира това съответствие пред други заинтересовани страни, и
постигне сертификация или регистрация на своята система за управление на безопасността на храните от външна организация, или да провежда самооценка или декларация за съответствие с този Международен Стандарт.